Яхнаджийството е бил традиционен български занаят през 18 и 19 век и е свързан с преработването на сусам и добиването на сусамово олио и тахан. Думата „яхна“навлиза в османския език през персийския, а в превод на български означава маслобойна.Предполага се, че работилниците за производство на растителни масла и то главно от сусам, се появили най-напред в Хасково и Харманли.
Старите яхни и всичките им съоръжения са правени от дърво. Правилното функциониране на яхната зависи от уменията на майстори – дърводелци. Строили са ги местни майстори, като този занаят става потомствен и се предава от баща на син. Най-съществена част в яхнаджийската работилница е мелничният механизъм. Според източника на енергия, който движи мливарските камъни, яхната е задвижвана от животинска тяга – коне, катъри. Впрегнатите животни обикалят непрекъснато със затворени очи, задвижвайки мелничния механизъм. В миналото всеки яхнаджия е трябвало да има най-малко чифт катъри или коне за работа. За смилането на 50 кг сусам, са били необходими от 4 до 5 ч. Камъните за мелене на изпечения сусам са се доставяли от съседна Гърция.